ПРИШЕЛЀЦ, мн. -лцѝ, м. 1. Човек, който е дошъл от другаде и се е заселил някъде, в някое населено място, в което не е роден; пришълец, чужденец. Противоп. кореняк. Тъй отмина и този ден. Пришелците все подпираха зидовете на къщата, през улиците прибягваха разплакани от глад бежански дечица. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 555. Първите масови разорения били свързани със заселването на вестготите, които преминали през 376 г. р. Дунав със съгласието на цариградската власт и получили земи в днешна Северна България. Първоначално отношенията между новите пришелци и цариградските управници били мирни, но впоследствие те се влошили много. Д. Ангелов, ОБН, 78. От разпръсналите се поединично из другите квартали на Солун нови пришелци, наши еднородци, едва ли може днес да се каже, че е останало следа. Ст. Салгънджиев, ЛДС, 20. Знае се, че повечето от сегашните жители на София са пришелци, селяни или от селски произход — .. — от всички краища на страната. Серд., 1945, кн. 7-10, 3. // Разш. Животно, растение и под., което се е преселило или е пренесено отнякъде другаде; пришълец. Зайците подземници са пришелци в Австралия, пренесени са тук от европейските заселници.
2. Човек, който идва, пристига някъде, като се присъединява към дошлите преди него; новодошъл, пришълец. На другия ден в Мечи дол пристигнаха двама души — пришелци. К. Калчев, ЖП, 63. Старецът не изглеждаше от тъдешните хора. По говора и по държането си личеше, че бе странник и пришелец. Ст. Загорчинов, ДП, 344. Свършено беше със спокойствието му! Всяка година по това време ставаше така. Плажът се изпълваше от кресливи пришелци и тихо местенце не оставаше. Ат. Мандаджиев, ОШ, 33.
3. Прен. Човек, който се възприема като чужд, не се приема поради това, че идва от другаде, произхожда от друга среда или е друг, различен; пришълец. Пак ѝ [на Ирина] дойде на ум, че тя бе само случаен пришелец в света на „Никотиана“ и че разрухата на последната не я засягаше морално или физически. Д. Димов, Т, 663. Пришелци в средите на аристокрацията.
4. Човек, който идва отдалече от други земи като завоевател и е нежелан, неприет от местните хора; нашественик, неприятел, пришълец. Нямаше по-свято дело за тях [Асеневци] от делото за великата родина. Пришелците, чуждоземните натрапници трябваше да си отидат. .. Сърбия, Босна трябваше да престанат с безкрайните си крамоли и всички с общи усилия да изгонят дръзките нашественици. Ф. Попова-Мутафова, ДК, 217. Стиснали пушките си за бой с нож, пришелците се втурнаха по снега право срещу войниците. .. Но твърде неравни бяха силите в тази битка. Трима от пришелците лежаха мъртви на снега; останалите вече хъркаха и се дърпаха от ръцете на войниците, които ги бяха пленили. Н. Тодоров, НК (превод) [еа].
5. Същество с извънземен произход, появило се или дошло от космоса; извънземен, пришълец. Пришелците се готвят да поискат от правителствата възможност за разселване на представители на тяхната цивилизация в слабо заселени райони, основно в горите .. Правителствата се съгласяват, тъй като, както те пресмятат, запазват цялата си власт. Редица духовни обединения започват да проповядват, че пришелците са божии посланици, тъй като не отричат нито една от съществуващите на Земята религии. 3. Петрова-Тимова, ЗКР IV (превод) [еа]. Пришелци от други светове.
6. Диал. Приведен зет; заврян зет, зет на привод, пришълец, домазет, приходеник, приводък (Н. Геров, РБЯ).
— Друга (остар. и диал.) форма: п р и ш л ѐ ц.