ПРИШЀПВАМ, -аш, несв.; пришѐпна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. пришѐпнат, св., прех. 1. Изговарям нещо много тихо от близко разстояние; прошепвам. Малката Бонка полуотвори вратата и пришепна на майка си сумата, която трябваше да се плати. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 388-389. Княгинята се приближи тихо, без да пита нещо, като гледаше умиращия. Старецът ѝ пришепна: — Той се казва Хилвуд. Спаси го! Ст. Загорчинов, ЛСС, 39. — Кой е този нов учител? — Георгиев, Михалаки Георгиев се казва — пришепва някой. СбЦГМГ, 81. Някой зад нея сподавено пришепна: „Защо плаче това хубаво момиче?“. М. Грубешлиева, ПИУ, 192. Стефка, без да снеме кърпата от очите си, извади бързо мъничък плик писмо, подаде го на Никола и през плач пришепна: — Поздравете го! А. Страшимиров, Съч. І, 202.
2. Съобщавам много тихо от близко разстояние нещо тайно и поверително; прошепвам, пошушвам. Балканджиите се смееха. Обичаха ханджията те! Той винаги знаеше кога пристигат акцизни и бирници и все пришепваше, комуто трябва, да скъта по на скрито онова, което дирят. Хр. Пелитев, ХО, 20. Той му бе пришепнал, че епископ Паулус е предупреден за всичко от верен конник и че по-нататък самият епископ ще поеме грижата за освобождаването му. Й. Вълчев, СКН, 334. Окъсан носач се вмъкна в купето, поздрави италиански и пришепна: — Разполагате със закрита кола. А. Страшимиров, Съч. V, 288. Няколко пъти се е ръкувал и с юнгфрау, оная дивна красавица, която и нему, както и на великия руски романист, е пришепвала световни тайни. П. П. Славейков, Събр. съч. І, 8. Гърдю само кимна с глава, а Алекси отиде навътре в кръчмата, пришепна нещо на Филипа. Й. Йовков, ЧКГ, 157. Ще пребяга селянин през сенките до комшулука на съседа, ще му пришепне нещо и .., ще се шмугне под клоните на овошките в къщата си. Д. Вълев, 195. пришепвам се, пришепна се страд., пришепвам си, пришепна си взаим. Тина и Борис наново се хванаха под ръка и като наклониха главите си, нещо си пришепнаха. Д. Кисьов, Щ, 394.
— Друга (остар. и диал.) форма: п р и ш ъ̀ п в а м.