ПРИШЀПВАНЕ ср. Отгл. същ. от пришепвам и от пришепвам се; пошепване. За да подчертае по-ясно тая несъвместимост между война и поезия, той [Дебелянов] е избрал извънредно сполучливо думи, които със .. повтарящи се звукове п и щ придават пришепването на нещо наистина .. чуждо на бойния грохот. Г. Цанев, СИБЛ, 499.

— Друга (остар. и диал.) форма: п р и ш ъ̀ п в а н е.


Източник: Речник на българския език (онлайн)