ПРИШЍВАМ, -аш, несв.; пришѝя, -ѝеш, мин. св. пришѝх, прич. мин. страд. пришѝт, св., прех. 1. Прикрепвам чрез шиене нещо върху друго (обикн. върху дреха, шапка и под.); зашивам3. — Вълко — извика Иван Морисвинята, който вече е произведен офицер, — ти си пришил наопаки левчето на шапката! Ив. Вазов, Съч. VI, 116. — Две зими вече плетеш пуловер на мъжа си и още не си го оплела, а аз му пришивам копчетата на долните дрехи. Чудомир, Съч. II [еа]. Отново преброи парите, завърза кесията, приши я отвътре за потурите си и зави пояса. Д. Марчевски, ДВ, 117. Тези походи са известни под името кръстоносни, защото участниците в тях пришивали на дрехите си големи червени кръстове. Ист. VI кл, 80. — Не седи, снахо, не плачи, / омий ся, да тя оплета, / .., / приший тяжък косатник! Н. Геров, РБЯ IV, 293.
2. Съединявам с шиене, с шев две части на нещо, две неща едно с друго или едно върху друго; съшивам, зашивам3. Той [ботушарят] с остър нож скроява от изработена кожа горнищата на ботушите, намокрова ги с вода и ги приковава на калъпа. Като изсъхнат горнищата на калъпа, ботушарят ги изважда и пришива на тях стъпала. Д. Манчев, БЕ II, 58. Не бях правил още самостоятелна коремна операция .. И така грубо приших разкъсаните тънки черва с големите игли, че никак не вярвах в сполучливостта на операцията. П. Славински, ПЩ, 206. Трябваше да понаместят костите му, да лекуват раните, да пришият оръфаните му меса, преди да го изправят пред съда. А. Гуляшки, Л, 522. ● Обр. Ботев неслучайно казва, че „и науката, и литературата, и поезията, и журналистиката, с една дума, сичката духовна деятелност на неговите водители би трябвало да вземат характер на политическа пропаганда“. Свикнали сме да пришиваме тази Ботева максима само върху канавата на картината на очакваната всеки момент да избухне революция. ДП, 2003, кн. 51 [еа]. // Зашивам чаршаф към одеяло, юрган и под.; чаршафосвам — Елено, донесете тука двата юргана, да им пришиете чистите чаршафи. Ив. Вазов, Съч. IХ, 211. Дойде [квартирантът] преди осем часа и завари хазяйката, тъкмо когато пришиваше чаршаф на юргана му. М. Грубешлиева, ПП, 121.
3. Прен. Разг. Свързвам, добавям нещо доста различно, неподходящо към нещо друго. Никак не мислиш за логическата връзка. Пришиваш някакво заключение, дето няма общо с написаното преди това.
4. Прен. Остар. Обяснявам, приемам нещо, като причинено от някого или от нещо, като свързано с някого или нещо; отдавам, приписвам. Знаменитий химик Далтон никога не приимаше да му кажат, че е гениален и всичко, что свършил, пришиваше си го на трудолюбието. Й. Груев, СП (превод), 53. Това, дето нему сръце потеглило за тая работа [премахването на робството], той сам обикновено го пришива на влиянието на Присцила Херней. Й. Груев, СП (превод), 175.
5. Остар. и диал. Шия, ушивам още нещо (Н. Геров, РБЯ). пришивам се, пришия се страд. Етикетът на завършената дреха може да се пришие ръчно или на машина. Н. Афлатарлиева и др., ТГДО, 64. Имаше още и други дълги и многоречиви приказки .. И туй ся пришиваше тогаз на най-новия данък. Б. Димитров, Я I (превод), 133.
ПРИШЍВАМ СЕ несв.; пришѝя се св., непрех. 1. Разг. Присъединявам се към някого или нещо, обикн. в движение; прилепвам се. Само Мишо Бъчваров не се смути от голямата гара и двамата се пришиха към него. М. Яворски, ХСП, 178. „Мамицата му поганска!“ — слепи за целия блясък на пашата, псуваха наум стотината гяури .. — Те стояха покрай пътя, чакаха да се повлече походът, та да се пришият към опашката му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 460.
2. Диал. Свиквам, привиквам с някого. Момата ся пришила с хайдутите и ги имала като братя. Н. Геров, РБЯ IV, 293.
◊ Пришивам / пришия криле някому. Книж. Давам импулс, обнадеждавам, вдъхновявам някого. Кирилицата е пришивала криле на всички застъпници на националния ни творчески дух. В. Йосифов, Избр. тв I, 203.