ПРИШЍТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пришия като прил. 1. Който е прикрепен с шев към нещо или върху нещо друго. Носеше измачкана униформа с пришити на джоба глобус и котва, а на свитата му в лакътя ръка лежеше черна тежкоцевна пушка. В. Градинаров, С (превод) [еа]. Пришит калец о калцун. Н. Геров, РБЯ IV, 293. Пришити ръкави. Пришита яка.
2. Прен. Който е неподходящ като добавка към нещо друго доста различно. Млади автори поместват стихове и разкази. Тези появи не влизат в пряк контакт с останалите текстове във вестникарското тяло, а си стоят ей-така отстрани — пришити като естетични колажни кръпки. Култ., 2001, бр. 13 [еа].