ПРИШПО̀РВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пришпорвам и от пришпорвам се. Все пак всичко бе станало не както трябва, в пришпорване на мисли, в очакване на бесилки, на княз. Г. Стоев, 3, 119.


Източник: Речник на българския език (онлайн)