ПРИШПО̀РЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пришпоря като прил. За кон — който ускорява хода си, изпълнявайки командата на своя ездач. Щом наближи завоя, Костадин се огледа, хвана изкъсо юздата и пришпореният кон, .., уплашено трепна, извъртя очи и се понесе раван. Ем. Станев, ИК I и II, 9. Любезно се поклони на Емилия, сетне изправи глава, като внезапно пришпорен жребец, и с бързи крачки отмина. А. Гуляшки, Л, 240.