ПРИШУМОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; пришумоля̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пришумоля̀л, -а, -о, мн. пришумолѐли, св., непрех. 1. Изведнъж еднократно или за кратко изшумолявам; пришумявам. По едно време чу, че настрана нещо прошумка .. Взря се натам, откъдето пришумоля. Т. Харманджиев, КЕД, 180.
2. Само несв. Шумоля леко обикн. от време на време на интервали или понякога; зашумолявам, пришумявам.
3. Безл. пришумолява, пришумоли. Чува се леко, кратко шумолене, еднократно, за кратко или от време на време, обикн. отнякъде наблизо; изшумолява, пришумява.