ПРИШУМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; пришумя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. пришумя̀л, -а, -о, мн. пришумѐли, св., непрех. 1. Изведнъж изшумявам леко еднократно или за кратко; пришумолявам. Запалих пушката — дааан, а заякът сви уши и дим да го няма .. Пришумяха храстите около мене, гледам, изскочи един, още един, три от едно място. Елин Пелин, Съч. IV, 221.
2. Само несв. Шумя леко, обикн. от време на време, понякога; пришумолявам. Стари оранжеви трамвайчета дрънчат по стръмните улички, скърцат на завоите и удрят камбанки при внезапните си спирки .. Пришумяваме из тесните улици с простряно отвън пране. ДП, 2002, бр. 49 [еа].
3. Безл. пришумява, пришуми. Чува се леко изшумяване еднократно, за кратко или от време на време, обикн. отнякъде наблизо; пришумолява, изшумолява. В храстите пришумя.