ПРИЩЍПВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прищипвам и от прищипвам се. При пикирането се прави прищипване, т. е. премахват се връхчетата на корена. След това главният корен престава да расте на дължина и силно се разклонява. Бтн V и VI кл (превод), 100.

— Друга (остар. и диал.) форма: п р и щ ъ̀ п в а н е.


Източник: Речник на българския език (онлайн)