ПРИЩУ̀РВАМ, -аш, несв.; прищу̀ря, -иш, мин. св. -их и прищу̀рам, -аш, св., прех. Диал. 1. Побърквам, пощурявам някого леко, за кратко или от време на време, понякога. Който се е уловил на нашето хоро, ще спазва дициплината и ще играе така, както му се свири! — Я не се горещи толкова и не ме прищуряй с големи приказки! А. Гуляшки, ДМС, 200.
2. Прен. В съчет. със същ. о ч и, п о г л е д — втренчвам (очи, поглед) в някого или нещо. След като запуши и пусна няколко гъсти кълба дим, той прищура очи, вгледа се у Богдана и една дяволска усмивка се яви на дебелите му устни. Хр. Максимов, СбЗР, 24. Прищури неспокойно поглед в далечните родопски върхове. Ив. Хаджимарчев, ОК, 28. прищурвам се, прищуря се, прищурам се страд.