ПРЍЩЯВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е с пришки, има пришки; пъпчив, изприщен, прищав, пришкав. И той .. залепяше уста по мазния кир на иконите, оставен на тях през три века от много хиляди попукани, неумити и прищяви устни. Ив. Вазов, Съч. VI, 209. Сегиз-тогиз из тая заглушителна музика изскокваше с висока нота някое ругателство, което извикваше усмивка по лицето на Браткова, надуто, червено, прищяво. Ив. Вазов, Съч. IХ, 49.