ПРО-1. Представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Насочване на действието в посока навътре към центъра на нещо, с проникване в нещо и понякога излизане от другата, от противоположната му страна, напр.: п р о н и з в а м, п р о б и в а м, п р о с т р е л в а м, п р о м у ш в а м, п р о к о п а в а м, п р о б у т в а м.

2. При глаголи за движение — насочване на действието към прекосяване на някаква линия, граница или преодоляване, преминаване на някакво разстояние, пространство, изцяло от едната до другата страна, от единия до другия край, напр.: п р о б я г в а м, п р о п л у в а м, п р о п ъ л з я в а м, п р о л е т я в а м, п р о п ъ т у в а м.

3. При глаголи за бързо движение — извършване на действието близо до някого или нещо, покрай или успоредно на някого или нещо, напр.: п р о ф у ч а в а м, п р о б я г в а м.

4. Изразяване на посока на действието отгоре надолу, вертикално, напр.: п р о в е с в а м, п р о в и с в а м.

5. Изразяване на многопосочност на действието, разпространението му в цялото пространство, в целия обем на нещо, напр.: п р о е х т я в а м, п р о к ъ н т я в а м, п р о е ч а в а м, п р о г ъ р м я в а, п р о р е в а в а м.

6. При глаголи за състояние или съществуване — извършване, осъществяване на действие, като това действие пречи да се участва в друго действие, събитие, състояние, протичащо в същото време, напр.: п р о с п и в а м, п р о л е ж а в а м, п р о п у с к а м.

7. Цялостно, пълно осъществяване на действието, довеждането му до резултат, достигане до собствения му предел като състояние или процес, напр.: п р о ч и т а м, п р о ч и с т в а м, п р о д и к т у в а м, п р о с л у ж в а м.

8. Пълно изчерпване, изразходване на обекта, предмета на действието, напр.: п р о п и в а м, п р о и г р а в а м, п р о п и л я в а м, п р о ф у к в а м.

9. Извършване, осъществяване на действие за първи път или възобновяването му отново след прекъсване за някакъв период от време, напр.: п р о х о ж д а м, п р о г л е ж д а м, п р о п у ш в а м, п р о я ж д а м.

10. Начало, започване на действие, което се осъществява обикн. краткотрайно, внезапно, в по-слаба степен или повтарящо се рядко от време на време, напр.: п р о п л а к в а м, п р о с т е н в а м, п р о д у м в а м, п р о л а й в а м, п р о к у к в а м, п р о к а п в а м, п р о б л я с в а м, п р о с в е т в а м.

11. Извършване на действие, чийто резултат изцяло засяга субекта или обекта, във всички посоки, части, в цялото пространство или време, напр.: п р о г н и в а м, п р о ч и с т в а м (с е), п р о я с н я в а м (с е), п р о к ъ с в а м с е.

12. Извършване на действие, свързано с придаване или придобиване на някакво особено или ново качество или състояние, или преминаване в друго качество или състояние (обикн. за дейности, процеси или качества, характерни за човека), напр.: п р о у м я в а м, п р о п и в а м с е, п р о с т у д я в а м с е, п р о с л а в я м с е, п р о с ъ л з я в а м с е, п р о д ъ н в а м с е.

ПРО-2. Представка, с която се образуват: I. Прилагателни имена със значение: който е привърженик на някого или нещо, който е защитник на някаква идея, позиция и под., който работи в полза на някого или нещо, напр.: п р о а м е р и к а н с к и, п р о м о н а р х и ч е с к и, п р о к о м у н и с т и ч е с к и, п р о н а т о в с к и.

II. Съществителни имена със значение: 1. Лице, което действа вместо друго, замества някого или е служебен заместник на някого, който заема ръководен пост, напр.: п р о р е к т о р, п р о к о н с у л.

2. Лице, което изразява мисли, чувства или извършва действия в интерес на някого или нещо, в защита на някого или нещо (кауза, идея, принцип и под.), напр.: п р о н а т о в е ц.

3. Уред, устройство, инструмент, съоръжение и др. или материал, вещество, материя и под., който прилича, наподобява, замества или извършва действието, движението, функцията на някакъв друг, напр.: п р о а г р е г а т.

IІІ. Наречия със значение: по начин, който изразява интересите на някого или нещо, защитава някого или съответна страна, кауза, идея, напр.: п р о н а т о в с к и, п р о к о м у н и с т и ч е с к и.

— От лат. pro- ‘прeд; за’.


Източник: Речник на българския език (онлайн)