ПРОБЍВАМ, -аш, несв.; пробѝя, -ѝеш, мин. св. пробѝх, прич. мин. страд. пробѝт, св. 1. Прех. Нарушавам целостта на нещо, на някаква повърхност, материал и под., като правя отвор, дупка, обикн. с някакъв остър предмет или с уред, машина; продупчвам. Хванат като бягал през Балкана, той биде върнат и запрян в тукашния затвор. Смелият вагабонтин една нощ пробива покрива и избягва. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 31. Птицата продължи да работи цяла седмица, проби дупка и хлътна вътре в дупката. Й. Радичков, СР, 90. Бригада родопчани разширяваше пътя. С бургии пробиваха дупки в скалите, за да ги взривят. Бл. Димитрова, ПКС, 273. Като живее от лов, тя [буболечката] има бързи крачка, за да достига грабежа си, железни челюсти, за да го разкъсва, да пробива земята. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 12. Палечникът на оралото едвам пробива една негладка, корава и чепоряста земя. М. Балабанов, ДБ (превод), 4. — Леле сестро, леле Кателено, / не ме бола седемдесе рани, / що са, сестро, с крушум пробити. Нар. пес., СбНУ ХLIХ, 153. Дума дупка не прави (не пробива). Послов., П. Р. Славейков, БП I, 153-154. Пробивам чувала с нож. Пробивам бидона с пирон. ● Обр. Всекий ден да чувам нейния сладък глас, да виждам нейния ангелски поглед, който ми пробива сърцето .. — и ти, бабо, искаш да я оставя, да я забравя! В. Друмев, И, 12.
2. Прех. Прониквам в някаква маса, материя, преграда, за да направя проход, да премина през нея. Тръгнал Драгулов за Долна Мелна. Конете, макар и добре охранени, едва пробивали дебелия сняг. Сл. Трънски, Н, 426. Сводът беше се провалил тая нощ и запушил изхода .. Опита се с чекията си и с ноктите си да пробива земята. Ив. Вазов, Съч. Х, 132. Сговорна дружина планина пробива. Послов., Й. Йовков, ЧКГ, 259.
3. Прех. Прен. Прекъсвам дадена система и прониквам в нея с цел блокиране на действието или разрушаването ѝ. Бразилците бързо се научиха да създават „троянски коне“ и да пробиват кодовете на банковите системи, откъдето точат пари на воля. С, 2007, бр. 5325 [еа].
4. Непрех. и прех. Прен. За вода, светлина — преминавам през нещо, преодолявайки някаква граница, препятствие или преграда; прониквам, просмуквам се. Хайде сега заобиколете вадата и ако някъде водата е пробила насипа, съобщете ми по безжичния телефон. А. Каралийчев, СР, 66. Дълго и упорито трамбовахме ние пръстта, след това я позамазахме, както се замазват глинените подове в селските къщи, та да се стича по-лесно водата и не пробива в землянката, и най-отгоре отново нахвърляхме шума и папрат. М. Гръбчева, ВИН, 309. Скудни слънчеви лучи пробиваха през листите и играеха по гърба на турчина и на конете му. Ив. Вазов, Съч. ХII, 127. Деца или и големи кога живеят в ниски, студени и влажни къщи, дето въздухът не ся чисти часто, дето малко пробива светлина, .., тии обикновено изпадат в скрофулни болести. Лет., 1871, 122. // Непрех. Остар. За течност, вещество — прониквам и се разпространявам, смесвам с нещо. Желудачният сок .. не може лесно да пробива в това съсирено мляко и много време тряба, за да са разтопи и да са смели в стомаха. Ступ., 1875, бр. 7-8, 61. Когато е солено месото, не може тъй лесно да са развали, защото солта пробива в месото и не го оставя да са повреди. Ступ., 1875, бр. 6, 47.
5. Непрех. Прен. За гласове, звуци, тонове и под. — чувам се откъслечно, слабо, долавям се въпреки друг шум. През гръмота на влака пробива слабо мотива на „Шуми Марица“. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 106. При изхлузените кулиси .. натрупани актьорите: едни с книги в ръка преговаряйки за последен път ролята си, други — улисани в шумни приказки, в които често пробиваха раздразнени ноти. Ив. Вазов, Съч. IХ, 36. Не чух ни свирня, ни песен ..: до слуха ми пробиваха клаксони и вой на самолети. В. Мутафчиева, БС, 52.
6. Непрех. и прех. Разг. За растение, семе на растение или зъб, косъм и под. — изниквам, пониквам, като се показвам на повърхността. Иглиците на младата трева пробиваха напластената шума и избутваха клечки и клончета, които пречеха на пътя им нагоре. Д. Фучеджиев, Р, 5. Зъбетата [на детето] обикновено излизат две по две, сир. с всяко зъбе от една страна пробива и на другата страна друго зъбе, което ся посреща с него. Й. Груев, КН 7 (превод), 101. Царят нави бавно свитъка и обърна очите си към своя син. Той го гледа някое време, без да мига тъй, че по младежкото бяло лице на Михаила пробиха червени петна. Ст. Загорчинов, ДП, 380. Вече възмъжава — пробиха му мустачки.
7. Непрех. Разг. За цирей, гнойна пъпка или оток — пуквам се и започвам да изпускам секрет, гной; отварям се. Тогава проби и циреят на наш Стефана. Ив. Вазов, Съч. IХ, 218.
8. Непрех. Прен. Разг. Успявам да получа признание за своите заслуги, изяви, творчество или да вляза в някаква професионална, социална или политическа, обикн. издигната среда, общество; изявявам се, утвърждавам се, налагам се. Нищо, че има много художници, ако си талантлив и упорит, ще пробиеш.
9. Прех. Спец. Прокопавам земна маса, правя вертикален или хоризонтален отвор за създаване на проход с различни цели. Чипровското рударство е било малко по-добро от римското. Рударите си пробивали вече къси тунелчета, в които се е работило при светлината на борина и лоени свещи. С, 1954, кн. 3, 87. Ще стане инженер и заедно с Гърбушката ще построи много мостове .., а през Стара планина ще пробият тунел от единия чак до другия край на планината. М. Марчевски, МП, 202-203.
10. Прех. и непрех. Воен. Правя пробив (в 8 знач.). Силен дъжд и непрогледна тъмница бяха попречили на Станул да пробие бързо защитните линии на ромеите при Тунджанския мост. А. Гуляшки, ЗВ, 370. А може би точно руснаците в тоя момент пробиват немските позиции. П. Вежинов, ВР, 109. Юнкерите от морското училище смутено разбутваха моряците, .., пробиваха кордона и се целуваха и ръкуваха с надежденци [от крайцера „Надежда“]. Д. Добревски, БКН, 219. Четниците успели да се доберат до сушата и да пробият турския обръч. Н. Ферманджиев, РХ, 133. Съветските войски пробиват отбранителната линия и проникват в предградията на германската столица. Ист. Х кл, 238.
11. Непрех. и прех. Спорт. При някои игри — преодолявам отбраната на противниковия отбор и преминавам в неговото поле или в настъпление. В дрибъла Страхил ме превъзхождаше. Пипна топката и заситни около мен .., проби отляво. Р. Сугарев, СС, 136. Посоката на движение на играча с топката при провеждане на атаката е от значение, .. той трябва да има възможност да пробие към коша, .. или пък да смени посоката на дрибъла и пробие в друга посока. НС, 1965, кн. 2, 20. пробивам се, пробия се страд. от пробивам в 1-4 и 9, 10 знач. Глухо беше по улиците, обгърнати от мъглата, която слабо се пробиваше от светлината на фенерите. А. Страшимиров, СВ, 74. пробива се, пробие се безл. от пробивам в 8 знач. — И още в оная паметна вечер реших да скъсам с интимната лирика. С интимна лирика не се пробива. Й. Попов, БНО, 125.
ПРОБЍВАМ СЕ несв.; пробѝя се св., непрех. Разг. 1. За някаква повърхност, материал и под. — нарушавам целостта си, получавам дупка от продължителна употреба или от натиска на остър предмет. Толкова ми бяха удобни тези обувки, но ще купувам нови, защото са се пробили и пропускат вода. Δ Куфарът ми се проби в багажното — сигурно са го хвърлили до някое желязо.
2. За цирей, гнойна пъпка или оток — пуквам се и започвам да изпускам секрет, гной. Циреят се проби едва след две седмици.
◊ Пробивам / пробия на морето дупка; пробивам / пробия дупка в морето. Разг. Ирон. Трудя се напразно, без резултат. Че аз от тебе ли ще се свенявам? Като си бил в Европа, па си пробил дупка в морето. Ив. Вазов, Съч. ХIХ, 24. Пробивам / пробия път (пъртина); пробивам / пробия път и пъртина. Книж. Постепенно откривам, навлизам в някаква дейност, област, обикн. нова, непозната досега. Пътят на сина е противоречив, че той търси, и пробива сам път и пъртина. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 122. Те и техните постъпки би му доставяли удоволствие, само ако засегнеха въображението му като теми за поетически възсъздания, в които би показал несгодите и неволите на ония, които не вървят подир кервана, а пробиват пъртина. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 157. Пробивам <си> / пробия <си> път. 1. Като се движа, преминавам с усилие през нещо, през някакво пространство, което е трудно проходимо или през някакво множество, между много неща. Графът ми пробиваше път с лакти през блъсканицата. Бл. Димитрова, ПКС, 249. Шофьорчето .. натискаше сирената, но камионът бавно .. си пробиваше път между струпаните говеда... Б. Несторов, АР, 98. Тогава една вълна я блъсна назад .., но лодката упорито си пробиваше път. А. Каралийчев, НЧ, 63. Хората от командното място забелязаха, че .. по оросеното от обилна пот лице на Балкански, върху лявата страна на челото, си бе пробила път малка кървава струйка. К. Ламбрев, СП, 382. 2. Успявам да вляза в някаква професионална, политическа или социална среда, общество; утвърждавам се, налагам се, изявявам се. — Не, вие не знаете какво значи да си актьор .. — Да си млад актьор и да си пробиваш път пред старите закостенели бездарници. Г. Райчев, Избр. съч. II, 126-127. 3. За дейност, идея, подход и под. — успявам да се наложа; утвърждавам се. През 80-те години Вазов беше в центъра на литературния живот .. Освен Вазовата школа почват да си пробиват път и други литературни течения: от една страна — поезията на социални теми, и от друга — индивидуализмът. Ив. Богданов, СП, 6. А колко мудно си е пробивал път всред голямата българска колония в Цариград всеки културен почин, .., показва обстоятелството, че едва в 1848 г. бива основан тук първият български вестник. М. Арнаудов, БКД, 16. Свидетели сме как отново си пробива път нихилизмът. Диал., 1990, бр. 28, 9. Пробивам / пробия фронта. Разг. Преодолявам някаква преграда, пречка, успявам в нещо, въпреки трудностите или съпротивата. — Ама ти още ли се залъгваш, че с разни представления, агитки и не знам какви си други щуротии можеш да пробиеш фронта? Ст. Марков, ДБ, 172. Пробивам си / пробия си път в живота. Разг. Успявам да вляза в някаква професионална, политическа или социална среда, общество; утвърждавам се, налагам се, преуспявам. Още невръстен, Райчо .. напусна родното си село Драгойново и започна сам да си пробива път в живота. К. Ламбрев, СП, 272. Майката накара сина си да присвои нейното фамилно име, за да си пробие по-лесно път в живота. К. Калчев, ЖП, 229. Пробила му се шапката от ум. Остар. Казват за гърците, които се хвалят, че са все философи (П. Р. Славейков, БП II).