ПРОБЍТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пробия като прил. Който има дупка от удар, натиск или повреда; продънен. На дънера ѝ беше закачен един изострен и гладък камък, приличен на брус, с който точат коси, и пробит в средата като със свредел. Й. Йовков, ЧКГ, 103. И сам Гаврил в устрема на боя с див замах вряза меч в шлема на врага ..; под разнизаните сребърни плочи зееше кървавата черепна кост, пробита с тежкия меч. Н. Райнов, ВДБ, 65.