ПРОБЛЕМАТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Книж. 1. За който не е ясно, не е сигурно дали ще стане, ще се осъществи, ще се реализира; несигурен, съмнителен. Ако атаката бъде кратка, ще се избегнат умората и трудностите на снабдяване, но успехът е проблематичен. Ал. Гетман, ВС, 224. Инак нейното [на конституцията] съхранение е проблематично. С. Радев, ССБ I, 430. Същината във философията на тариката е използуване и предпочитане на настоящето пред изменчивото и проблематично бъдеще. Е. Каранфилов, Б III, 319. Самият факт, че всяка правда е продукт на субективна оценка, .. прави проблематични по смисъл усилията за нейната реализация. Р, 1027, бр. 242, 2.
2. Който не буди доверие, сигурност, обикн. поради нередовност, липса на отговорност, последователност и под.; съмнителен. Нима не излязоха и тази есен: „Перун“ (7 броя); „Парнас“ (само един брой) .. и проблематичният в-к „Провинциален актьор“, който тъй неустановено излиза. К, 1927, бр. 103, 1. Една сбирщина от тъмни и проблематични личности се е домогвала да се приближи до властта, за да ограби държавните каси. Бълг., 1902, бр. 451, 2.
– От гр. προβλεματικός ‘проблематичен’ през рус. проблематичный.