ПРОБЛЯ̀СВАМ, -аш, несв.; проблѐсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Блясвам, светвам леко и обикн. за кратко време, изведнъж; просветвам. Зад височката катедра, той [Азманов] се стори на младежа много по-нисък .. Сега блестеше не само черепът му, .., дори зъбите му някак страшничко проблеснаха, когато най-сетне отвори красиво изрязаните си устни. П. Вежинов, НБК, 223. Пиньо се уплаши от ехото на думите си. Сякаш хладно острие проблесна в полумрака, сякаш го заби направо в крехкия гръб на жената да прозореца, острие, намазано с отровата на хладна отмъстителност. К. Ангелова, ЕП [еа]. Светкавица до слепота проблесне, / тътнеж подемат ековете в хора. Бл. Димитрова, Л, 89.
2. Само несв. Блясвам, светвам от време на време, понякога или на равни интервали, периодично; просветвам, блещукам. Далече някъде долу проблясват светкавици. Ив. Мирски, ПДЗ, 35. Пенко виждаше как проблясват цигарите им в здрача. П. Здравков, НД, 116. Тя [Марето] примигаше някак смешно с очи, зениците ѝ едвам проблясваха в сенките на нейните гъсти ресници. Д. Талев, СК, 108. Скърцането на дъските престана. Зад гърба му се извиваше арката на една ниша, в която проблясваха оръжия. А. Дончев, ВР, 133. Аварийното захранване се включи само след секунда, но девойката не се успокои .. Очилата му проблясваха на фона на аварийното осветление. А. Лазаровски, К (превод) [еа].
3. Прен. За чувство, образ, спомен — появявам се в съзнанието, мислите, въображението на някого изведнъж, за кратко време; просветвам. Обретен погледна Бойчански и в кротките му очи проблесна съпротива. — Казах, че няма... И. Петров, МВ, 51. За миг дори той не я беше почувствувал своя майка, нея — .., в чиито очи ни веднъж не беше проблеснала майчинска любов. А. Дончев, СВС, 50. Сега тя бе готова с отвращение да плюе в лицето на Зебрата. Споменът за него проблесна мълниеносно в съзнанието ѝ, прекъсна бистрия поток на нежните чувства. Кр. Кръстев, К, 228. Той [Далтон] извършва различни опити с газове и па̀ри. В съзнанието му проблясват нови идеи. Б. Илиева, КХСН, 60-61. Едва затворих вратата и в същия миг нещо проблесна в ума ми. „Те са!“ — едва не извиках. Й. Радичков, СР, 176. — А-ха, там пак те боли тебе! Сящам се сега... — проблесна изведнаж в ума на Трайка. Т. Влайков, Съч. III, 239. И в една усмивка да проблесне / нежността — най-нужното в света. Бл. Димитрова, Л, 312.
ПРОБЛЯ̀СВА МИ несв.; проблѐсне ми св., непрех. Нещо ми става ясно изведнъж, внезапно; просветва ми. Изведнъж ми проблесна правилното решение на задачата.