ПРО̀БНО нареч. 1. По начин, който изпробва качествата, параметрите и характера на функциониране или изправността на материал, машина, действие, процес; експериментално. Изготвените материали се прилагат пробно. Пробно включена машина.
2. За подчертаване, че нещо се извършва, прави предварително, като опит, експеримент, преди друго; експериментално. Завод „Кл. Ворошилов“ е произвел през миналата година пробно само ограничени количества радиоприемници „Турист“ и те бързо се продали. ВН, 1960, бр. 2635, 2. Ти му казваш, че искаш да пробваш, какво е да живееш с още един човек вкъщи. Затова викаш майка ти за три месеца — пробно. Нов., 2007, бр. 95 [еа].