ПРОБО̀ДВАМ, -аш, несв. (остар.); пробода̀, -ѐш, мин. св. пробо̀дох, прич. мин. св. деят. пробо̀л, -а, -о, мн. -и, св., прех. Пробождам. С нож прободват говедото в гушата и руква право на дъските цял поток кръв и нечистотии. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 54. прободвам се, пробода се страд. и възвр.