ПРОБРА̀ДНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Метална част на шлем, която предпазва лицето от удари; наличник1. Шлемът закриваше главата му, но очите святкаха от омраза през тесните железни процепи на пробрадника. О. Василев, ЗЗ, 74.
