ПРОБУБО̀ТВАМ, -аш, несв.; пробубо̀тя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Започвам да издавам звуци, наподобяващи буботене; забуботвам. Машините пробуботиха. Той [надзирателят] ни изгледа зверски, по неписания устав на кръвопийците и пробуботи към главния надзирател: — Тия ли са бабаитите? Ем. Манов, ПЯ, 74.
2. Преминавам с буботене, буботейки. Като позатихнаха людете в хижата, ревът и тътнежът на водите вън се засили още повече, в същото време тресна гръмотевица току над покрива над хижата и пробуботи някъде надолу. Д. Талев, С II, 280.
3. Изричам, казвам нещо със силен, плътен, басов глас. В отговор той пробуботи нещо, което не разбрах.
– Друга форма: п р о б о б о̀ т в а м.