ПРОБУ̀ДА ж. Остар. Книж. 1. Пробуждане, събуждане, разбуждане. Селото заспа .., а пробудата утре ще е пак в тъмни зори. А. Страшимиров, А, 596. — Нашите петли отвечер пеят, / не бързай тъй рано още в пробуда. / .. / Тежи ми таз пуста черна прокуда. М. Минева, МП, 13.
2. Прен. Преодоляване на заблуди, бездействие, апатия; осъзнаване, проглеждане. Мечтата смени безпощадна пробуда / и ропот, и смях в тишината нахлуха... Д. Дебелянов, С 1946, 139. Те [кооператорите] плачеха от радост за своята пробуда и за новия си живот в кооперативното стопанство. ОП, 17. Не той [Паисий] създаде условията, които направиха възможна въобще пробудата на българския народ .., но .., без неговото възхищение от националното минало нашето Възраждане никога нямаше да се извърши в същия темп и в същия колорит. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 41. През туй време на пробуда в народното ни съзнание не малко беше се изменил и политическият ход на работите в Турция. УД, 15. Непосредствено преди Освобождението се откроява ролята на ръкописната и печатната книга за формирането на нацията и националната интелигенция, за духовната и обществена пробуда на народа.
3. Прен. В съчет. с предл. в. За организъм, жизнени сили, обикн. след болест — процес на възвръщане, възобновяване на здравето и силите; възстановяване. Те са симптоми, че болестта е на минаване, че жизнените сили са в пробуда. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 46.