ПРОБУ̀ЖДАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пробуждам и от пробуждам се. — Време е — подкани се той тихо .. Облече се в мъглявината с нетърпение на човек, чакал дълго пробуждането си. Д. Вълев, Ж, 15. Стигнахме метоха .. Тука народните първенци разпалиха главнята на българското народно пробуждане. А. Каралийчев, С, 34-35.