ПРОБЪРБО̀РВАМ, -аш, несв.; пробърбо̀ря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пробъбрям. „Ще убия Ейлюл най-първо, а после себе си, но живи няма да му се дадем“ — пробърбори той [Игрил] и погледна идващите. Ст. Загорчинов, ДП, 412. Пенчо, колкото беше смутен, още толкова се смути, .., пробърбори нещо с устата си. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 403.