ПРОВА̀ЛА ж. Остар. 1. Дълбока яма; пропаст, бездна. Наляво от мене се издига .. Милева скала, над дълбоката провала на пролома на Ели-дере. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 17-18. Тоя широк, зелен килим крие непроходими търсавища, .., бездънни водни провали. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 87. Ах, пак потръпвам, щом си спомня .., кога срещнах за пръв път погледа му — сякаш потънах .. в провала с нацъфтели като губери макове и кринове. Ив. Кирилов, Ж, 38. В морето на Лофоденски .. е прочутата морска провала, наречена Малстром. Ив. Богоров, КГ, 103. Вода пада долу в бездънна провала. Ал. Дювернуа, СБЯ II, 1931. ● Обр. — Грях на душа — камък вързан на врата. И тебе ще потопи, и всичко подире ти ще повлече в провала. П. Тодоров, Събр. пр II, 96.
2. Прен. Лош край; прова̀л, крах. Със Стамболова се знаехме още от Букурещ на 1876 година, дето той бе избягал след провалата на Старозагорското въстание (1875 год.). Ив. Вазов, ИСМ, 38. Чудни са българските села .. колко пъти е палено и сривано със земята .. А селата си стоят, сякаш някаква незнайна сила ги издига пак из пепелта и провалата. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 437. И той [тате] често биваше заставен .. да вижда предизвикателни фигури на хора, които в тази минута не му желаеха нищо друго, освен пълна провала. Ст. Чилингиров, ХНН, 151. Подофицерът, който виждаше провалата на досегашната си задача, спусна се да възпира затворниците. Х. Русев, ПС, 260. По-възрастните дами смятаха, че семейството от ден на ден се разпада .. — О, това е следвоенното поколение, което така страшно върви към провала. М. Грубешлиева, ПП, 28.
◊ На <в> провала. Разг. Извънредно много, до крайна степен, прекомерно силно или бързо. Противосамолетната артилерия стреля на провала и засипва града с парчета от снарядите. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 275. — Умно момче и много е работно, но пие на провала — изпива си и праха от кесията. К. Петканов, МЗК, 237. Работата всеки ден се трупа. Калфи, работници чукат на провала и едва насмогват. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 20. Ний летим... / .. / Под нас бягат във провала / бърда, чуки върволица. Ив. Вазов, Съч. IV, 155. Сняг се сипе на провала, / писка вятър, фучи хала. Ем. Попдимитров, ПМ, 68.