ПРОВА̀ЛЯМ, -яш, несв.; проваля̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Ставам причина за падение, провал, за достигане до дъното на някого или нещо; погубвам, разрушавам, унищожавам. — Ще го арестуват, може и да издаде нещо .. — заради едно хлапе ще изгорят къщата им. — Бедата ще е двойна — съгласи се доктор Стоев. — Ще провалят къщата, ще провалят и мене. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 338. — Захвърли я тая твоя Ивон. Не ми огорчавай Агата. Иначе — ти знаеш, аз съм в състояние да проваля и нашата фирма. Тогава ти ще си в калта, а пък за своето излизане сух от всяка вода аз съм се погрижил. П. Спасов, ХлХ, 24. — Ще загубим... Отидоха париците ми! .. — Кажи ми сега, ходжа ефенди, ще провали ли той париците ми? — Хай-хай! Нито парица няма да остане. Д. Немиров, Б, 103. Ламя зе како планина да хрипа, / дърве изподроби / и езеро провали, / та си езеро изтече / и дотече на змеюви къщи. Нар. пес., СбАД, 134.
2. Ставам причина нещо да не успее да се осъществи, да се направи или да не се изпълни, както трябва или както е планирано, замислено. — Нека не замазваме нещата — загрижено приказваше той. — Не е шега работата... Изпуснем ли сега оранта и сеитбата, значи още с първите стъпки да провалим петгодишния стопански план. Кр. Григоров, Н, 16. — Главната наша задача е — да провалим държавните зърнодоставки. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 160. Нещо ми се джасна отвътре в душата, та не успях ни да го напсувам, ни да го ударя, ами кротко му рекох: — Ти провали конференцията ни, развитието на животновъдството и целия кооператив. Г. Краев, Ст, 1965, бр. 1008, 1. Войниците зъзнеха в тънките шинели .. Цялата вечер беше провалена. Бандерата знаеше, че командирът бе разчитал на киното. По тоя начин той искаше да разнообрази живота им и да повдигне войнишкото им настроение. Но от филма те видяха само края, защото грешно ги бяха уведомили за часа на почването. П. Вежинов, ВР, 192. Като директор две години по ред провалях плана на комбината. Такова нещо не се помни. Нашият комбинат е солидно предприятие и колективът е трудолюбив. Ив. Остриков, СБ, 61. Бъркотията и безредието се засилваха .. — Дайте думата на Сиров! — каза Кондарев на председателя, като се наведе над главата му. — Веднага, иначе ще провалим дискусията! Ем. Станев, ИК I и II, 71. // Ставам причина нещо (мисъл, идея и под.) да не се реализира, да не се осъществи. Той [Мидхат] не можеше да забрави, че четите на Раковски бяха провалили изведнъж всичките му мечти. Ст. Дичев, ЗС I, 554. За новогодишни благопожелания на „Стършел“ бях стъкмил няколко шеги, но една сериозна мисъл разбута и провали всичко. Ал. Гетман и др., СБ, 274.
3. Разрушавам, унищожавам възможностите за развитие, напредък, успех на някого в нещо (някаква дейност, професия, кариера) или бъдещето, живота на някого. — Снежа ще става артистка .. Аз като напуснах академията заради тебе и си провалих бъдещето в тази провинция, единствената си дъщеря ще оставя така! Л. Галина, Л, 22. Той си мислеше — ако не ги арестувам, това няма ли да ме провали, няма ли да ме остави съвсем без хляб? П. Вежинов, ДБ, 43. Тя беше влахинка, разтурена и развратна жена .. Това провали и нея, и семейството ѝ. Д. Спространов, С, 157-158.
4. Прекратявам дейността на нещо (обикн. конспирация, институция, дейност) поради предателство, провал; разгромявам. — Пък каквото говорихме — обърна се при сбогуването Стоян, — провалят ли те, направо в отряда. М. Яворски, ХСП, 276. Илков знаеше, че полицейският пристав се готвел да арестува най-дейните комунисти, .., да скове всичко и да провали акцията. Г. Караславов, ОХ III, 128-129.
5. Остар. Хвърлям, запокитвам някого или нещо надолу в пропаст, в бездна. — Вие сте тръгнали, но няма да стигнете до върха .. — Защо? .. — Защото планината е сърдита. Със зли хали тя посреща пътниците и ги проваля заедно с конете им в бездънните пропасти. А. Каралийчев, ТР, 71. ● Обр. Но на втория разкрач куршум провали възнак смело полетелий тамо. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 86.
6. Остар. и диал. Продупчвам, пробивам. Която пеперуда е много провалила и оваляла дупката, през която ся е промъкнала из кожуреца, тя не е здрава. КН 6, 21. Тие [ескимосите] провалят бузите си на два пръста от устата и когато отвърстията заживяват, то в сяко от тях вовират по една петелка. Знан., 1875, бр. 17, 261. На няколко места ще се спрат [попът и селяните] .., па ще провалят една дупчица в едно дърво ..; в дупчицата ще турят една троха от наора .. и ще я заклинат, с цел да пази полето за не бие град. СбНУ VI, 231. Не го чекайте [гнойника], а го провалете. СбНУ ХLII, 274. Светкавицата пак излъкатуши по гърба на Балкана и тозчас подир нея гръмотевицата с гороломна сила заскача и затрещя на небето, като че ще го провали. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 18.
7. Остар. и диал. Замахвам и стрелвам с ръка към някого като жест, придружаващ клетва; проклинам, пустосвам, прокобвам. Има глупави майки, които като не могат да надвият непокорните си деца с другий начин, земат да ги кълнат и провалят с най-грозни клетви. У, 1870, бр. 2, 17. — Либя, либя, пръво либя, / дръво ли си, камък ли си, / .. / та не додеш на седенки, / .., / да тя вида, .. / и да ти ся пооплача / от моята пуста майка, / как мя клъне и проваля: / „Кого либя, да не земна!“. Н. Геров, РБЯ IV, 297. А Недка го люто кълне, проваля: / — Да би дал Бог, сив сокольо, .. / да ти изсъхне дясно крилце и ляво, / да не можеш нависоко да хвъркаш. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 551. провалям се, проваля се страд. Кога от една страна на съда ся провали дупка, та потече водното тяло, то там вече не ще има налягание. Н. Геров, ИФ, 168.
ПРОВА̀ЛЯМ СЕ несв.; проваля̀ се св., непрех. 1. Пропадам, падам, обикн. много бързо надолу или в пропаст, бездна; продънвам се, издънвам се, срутвам се. Същият миг горният кат на тая къща се провали в едно море от пламъци и жълт дим. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 168. Навред, гдето стъпваха босите му крака, земята се повдигаше с тътен и с тътен се проваляше надолу. Елин Пелин, Съч. IV, 76. Покривът на лявото крило [на манастира] се беше провалил. А. Каралийчев, В, 12. Целият корабен корпус отскочи нагоре и сетне се провали в морската бездна. А. Каралийчев, ПД, 58-59. Едно остава само / недовъзмогнато, неотразено тамо — / пустинноглухите затънтени усои. / .. / Тамо се мъхати канари / провалят, тъмна паст разчекват пещери. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 56. Мухата се промъкнала в бакалски магазин / и провалила се в кюп пълен със зехтин. Ст. Михайловски, БСб, 1914, кн. 10, 649. ● Обр. Восъчното му хлътнало лице се беше съвсем провалило и залепило за костите. Ив. Вазов, Съч. VIII, 125.
2. Прен. Претърпявам пълен неуспех в нещо, в някаква дейност, професия и др.; пропадам, сгромолясвам се. Защо бившият началник не се е справил с работата? Защо се е провалил? М. Марчевски, П, 163. Мнозина бързаха да предрекат, че г-жа Будевска непременно ще се провали в това ново амплоа [„Боян магесникът“], което няма никаква точка на съприкосновение с нейното. Ст. Грудев, АБ, 82. Няма да позволя да помъкнеш и България натам. Ако ще се проваляш — сам се проваляй. В. Геновска, СГ, 510. // Получавам слаба оценка на изпит, конкурс и под.; пропадам. Провалих се на изпита, отивам на поправителен.
3. За нещо предварително замислено, планирано — не се осъществявам, не ставам както е редно или би трябвало, както се предполага, очаква; осуетявам се, пропадам. Настъпи мълчание, в което всички съзнаха, че преговорите се провалиха. Д. Димов, Т, 262. Лицето ѝ пребледня, ръката ѝ до болка се вкопча в моята. Разходката ни се провали, не можехме да бъдем весели. А. Наковски, МПП, 127. На много места се гледа едностранчиво към автомобилната подготовка на офицерите .. Повърхностно и незадълбочено преминават планираните занятия по изучаване на автомобила, а някъде дори те напълно се провалят. НА, 1955, бр. 2252, 2. — Откъде сега да вземем такъв висок Дядо Мраз .. Вие ето не се съгласявате! — Ако няма друг изход, принуден съм да се съглася. Не мога да допусна да се провали празникът ви. ВН, 1958, бр. 2284, 4.
4. Прен. Отдавам се на пороци, придобивам лош морал и унищожавам бъдещето си, живота си; пропадам. Третият .. излезе пройдоха и се запиля някъде .. Може би от женска суетност, тя често си мислеше, че той се е провалил, защото не е отговорила явно на любовта му с любов. Ст. Чилингиров, РК, 12. Докторът вече пиеше, но още не беше се провалил напълно. Г. Караславов, ОХ III, 164. Да ходят при майка му ..! Само това липсваше на майка му. Кой знае какво щеше да си помисли: ето на, Людмил е тръгнал по лош път, какво ли ще стане с него, ще се провали. П. Льочев, ПБП, 13-14.
5. Прен. Остар. За нещо или някого — загубвам се, изгубвам се, пропадам, изчезвам. — Хайде сега да вървя, че моите агнета се провалиха някъде... Дядо Цвятко тръгна прегърбен и преметна ръцете си през тоягата. А. Каралийчев, В, 78. Сега, пред изумената от мъка и гняв майка .. той поизтрезня и от виното, и от озлоблението си. Идеше му [на Гроздан] да избяга, да се провали някъде. Г. Караславов, ОХ II, 120. ● Обр. Раниците вече не тежат на раменете — умората се е провалила назад, в безднените кръгове на Радюва планина. А. Страшимиров, Съч. V, 73.
◊ Провалям се / проваля се вдън <в> земя<та>. Разг. 1. Изчезвам безследно; загубвам се, изгубвам се, пропадам. Ленко огледа мястото на съборената къща, .., като че ли едва с нейното събаряне наистина и завинаги се провали вдън земя горчивото и тъмно минало... Г. Караславов, Избр. съч. Х, 83. — Да се махваш от вратнята ми, или ще пусна кучето да те разкъса. Марш! .. Провали се клетникът вдън земя. А. Каралийчев, ПГ, 57-58. 2. Силно се засрамвам; сконфузвам се. Една усмивка беше замръзнала на конвулсивно треперящите ми уста и като че ми се искаше хем да се изсмея, .., хем да се проваля вдън земя! Ал. Константинов, БГ, 33-34. 3. Умирам. Да мълчи не, ами в земята да се провали! Т. Влайков, Съч. III, 105. Майно ле, провалила ся, / майно ле, проседнала ся! / Не мя си, мамо, вардила. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 207. Да ся провалиш! Клетва. Провалям се / проваля се в очите на някого. Излагам се пред някого. Страхувам се, че ще се проваля в очите ти [на Дани] и пиша, защото подличко разчитам, че може би и ти си страхливка! Г. Величков, НУ, 126.