ПРОВЕРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което проверява някого или нещо или е с длъжност да проверява, контролира; контрольор. Председателят .., както и проверителите, които се откажат да подпишат .., изваждат се от служба. Ал. Константинов, Съч., 57. Като чу [Симеон] съмненията на проверителите, които разследваха сметките и делата на болярите Ухач и Василий, .., извади ги от съвета на великите боляри и ги изпрати на заточение. А. Гуляшки, ЗВ, 416. Жените искаха със сълзи да спечелят сърцата на проверителите. Но комисията съдеше справедливо и строго. Ст. Даскалов, ЕС, 51. Проверител на измервателни уреди.
2. Лице, което извършва проверка и оценка на писмени работи, рисунки, тестове и под. в някакви (зрелостни, конкурсни и др.) изпити. Била ли си проверител на конкурс?