ПРОВЕТРЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от проветря като прил. 1. За стая, помещение — който е изчистен от застоялия въздух, изпарения, миризми чрез приток на свеж въздух. Той се огледа — стаята беше много чиста, проветрена, постлана с домашни тъкани шарени черги. Г. Караславов, Избр. съч. Х, 61.
2. За дрехи, завивки или др. предмети — който е освежен, чист, без миризми, мухал и под., защото е стоял на открито, на слънце и въздух. Привечер мама Капелничка нареди проветрените панталони пак в сандъка. П. Славински, МСК, 40.
3. Спец. Който е изграден така, че в него или около него свободно да циркулира въздух; проветрив, аериран. Помещения, изкопани в него [льоса], не се нуждаят от никакви подграждания. Те са сухи и добре проветрени. П. Делирадев, БГХ, 62. Ако струята не е проветрена, т. е. ако достъпът на въздух под нея е ограничен .., тогава .. се създава област на понижено насягане, запълнена .. с водовъртежи. Ст. Станчев, Х, 384.