ПРОВЍКВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от провиквам се. Приглушено, но упорито като подранила трева излизаха .. па̀рата на коледните краваи; коледните песни; провикванията на зимните именници. Д. Вълев, 3, 18. Тракането на чиниите, вилиците и ножовете, провикванията на келнерите, смехът .. — то бе такава лека, приятна музика. Д. Дамянов, Избр. разк. I, 125.