ПРОВЍРИЦА ж. Диал. Върлина, прът, като приспособление за носене на рамо. — Ще внимавате — това са снаряди, ще ги пренасяте хей дотам — посочи поручикът долния кът от гората, седна на един сандък и запуши. Дърветата стигаха само за няколко двойки. Те ги провираха през ремъците на по-големите сандъци и така ги подемаха на провирица. Т. Харманджиев, КВ, 149-150. Носим нечто на провирица. Н. Геров, РБЯ IV, 297.