ПРОВЛА̀ЧАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); провла̀ча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Провличам, провлачвам. Миналата седмица сложих нови подметки на обувките си и едната вече се скъса. Отидох при обущаряджията. — Я виж другата подметка, не е мръднала! — каза той. — Сигур провлачаш единия си крак, като ходиш... Ст, 1963, бр. 903, 3. Тя се отпусна още повече напоследък, види се от често раждане, и беше бавна във всяка своя работа, дори и в говора си провлачаше всяка дума, но беше все тъй кротка, търпелива: лесно ще ѝ мине болка и мъка, още по-лесно ще се засмее. Д. Талев, ПК, 103-104. Но като дойде работата до отстъпване на уречените области, Палеолог по разни причини провлачаше да изпълни това условие. М. Дринов, ПСп, 1873, кн. 7-8, 29.
2. Влача вълна на ръчен дарак. Три жени ще провлачаме вълната. БД I, 131. провлачам се, провлача се страд.
ПРОВЛА̀ЧАМ СЕ несв. (остар. и диал.); провла̀ча се св., непрех. Провличам се, провлачвам се. Старото куче, което винаги лежеше до вратника, провлачи се и дойде при тях, като мудно люлееше опашка. Р, 1926, бр. 225, 1. Дано чрез това извлечение дадете край и на ветхия си към мене дълг, споряд бележката пратих ви временно, за да не ся провлача вече. АНГ I, 138. С л у г а: — Сега току удари два сахата. Ф p а н ц: — Колко? Или тая нощ ще да се провлачи до второ пришествие? Н. Бончев, Р (превод), 103. Да кажеме няколко думи за Курилските острове, които са провлачат от Камчатка до Япония. Знан., 1875, бр. 17, 263. Пластът, който са провлача вертикално при изходящия из скалата край, има средно число дебелина около четири стънжена, но не е твърде дълбок. Знан., 1875, бр. 24, 374.