ПРОВЛА̀ЧЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от провлача като прил. Провлечен, проточен. Чу се провлачено тътрене на чехли по пода. Ст. Дичев, ЗС I, 103. Той тръгна с провлачена крачка по главната улица, като от време на време спираше да огледа стоките, изложени в дюкяните. Л. Андонова, ОИК (превод) [еа]. Две иззвънявания, и ето че ме погали провлачен сексапилен глас. Ж. Георгиева, ДПС (превод) [еа]. Тя говореше с провлачен френски акцент, на който би завидял всеки придворен. М. Димитрова, ПМ (превод) [еа]. Понякога постоянният вятър на острова донасяше провлачена тъжна песен, която напомняше ридание над гроба на скъп човек. Г. Войнов, Г [еа]. Разнесе се провлачен вълчи вой. Цв. Узунова-Калудиева, СВМ ІІІ [еа].