ПРОВЛА̀ЧЕНО нареч. Провлечено; проточено. Спиро разтвори „Мисъл“ и зачете Яворовите стихотворения, — всъщност — запя ги провлачено, с пропит от сълзи глас. М. Кремен, РЯ, 70. Вън духаше бесен южен вятър .. Превиваше овошките в градината, .. и свиреше провлачено и тъжно, сякаш някой плачеше навън. К. Калчев, ПИЖ, 44.