ПРОВЛЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прич. мин. страд. от провлека като прил. 1. За движение, начин на движение, придвижване — който е отпуснат, бавен, без енергия; провлачен. Той неохотно, с провлечена стъпка се приближи до огъня. Д. Спространов, ОП, 296. Когато беше вече готов да напусне училището, той се сети, че е забравил да събере подаянията. Напусна тъмната сграда с провлечени стъпки. Цв. Стоянов и др., ПП (превод) [еа].
2. Който протича, става, развива се бавно, мудно и продължава дълго; проточен, протяжен, провлачен. Бях влюбен по онова време, макар и не много. Беше някаква провлечена и мудна интелигентска любов. П. Вежинов, ЗНН, 23.
3. За звук, мелодия, песен и под. — който е проточен, продължителен; протяжен, провлачен. Изведнъж слухът ми долови слаб, провлечен вой. Й. Попов, ББ, 5.
4. Който виси надолу или се влачи, достигайки земя, рамене и др.; провесен, увиснал. Влезе тънка, слабичка, вече посивяла жена с провлечени коси и болезнено бледо лице. Ст. Даскалов, ЕС, 339. Един стар пес с провлечена рунтава опашка се задава отсреща, захапал оголена животинска кост. А. Каралийчев, ТР, 40. Навред [в града] се виждаха ярки дрехи, провлечени до плочника рокли, разноцветни слънчобрани... Ст. Дичев, ЗС I, 277.
5. Остар. Издължен, удължен. В този миг му се стори, че в стаята пада голяма широка сянка, ..; сянка от някаква стена или дърво, провлечена и сякаш влажна, .., падаше плътно, .. и го закриваше цял. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 395. Зъбета избили, не избили еще, детето покара вече очевидно да расте .. Главицата, която напреж бяше провлечена назад и нагоре, та бяше островръха, сега става сплесната. Й. Груев, КН 7 (превод), 111.