ПРОВЛЍЧАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от провличам и от провличам се; провлачване. Да ся наговорите с негова милост да не ся оставя [венчаването] за след Великден и да ся свръши сега работа, че от провличанието, вярвайте, няма ничто добро да излезе. АНГ I, 106.

2. Спец. Вискозитет. За смазване на търкалящи лагери се употребяват само рафинирани минерални масла, като сепараторното, .., цилиндровото и други видове масла с различен вискозитет (провличане). Ст. Михайлов и др., ГМ, 71.


Източник: Речник на българския език (онлайн)