ПРОВОДЯ̀К м. Остар. и диал. 1. Обикн. с предл. з а. Изпращане, изпроводяк; изпровождане, изпроваждане. Когато си отхождаше, помоли му са Август да му даде за проводяк някой добър совет. П. Берон, БРП, 61.
2. Малък подарък (вещ, пари и под.), даван от този, който заминава, отпътува на изпращачите за добър спомен. Той изважда и ни дава проводяк — байку цял грош, мене — бяло ирмиличе. Т. Влайков, Пр I, 117. Отишло ми е либето / на Плевен за благо вино. / Мене са не обадило, / проводяк не оставило. Нар. пес., СбВСтТ, 319.