ПРОВОКА̀ТОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до провокатор. Това семейство е провокаторско. Провокаторски комплот.
2. Който съдържа, изразява провокация; провокативен. Фучик обикаляше града. Постепенно долавяше, че реакцията не спи. Издигаха се провокаторски лозунги: „Съветският съюз ни измами!“. В. Геновска, ПЮФ, 77. В речите на народните представители има много провокаторски пасажи. Груб, обиден или провокаторски език.
ПРОВОКА̀ТОРСКИ. Нареч. от прил. провокаторски. В 1905 г., когато царската власт, .., провокаторски предизвиква азърбейджанско-арменската борба, Сабир написва стихотворението „Интернационал“, в което призовава двата братски народа да се сплотят. С, 1951, кн. 2, 149.