ПРОВОКА̀ТОРСТВО, мн. няма, ср. Дейност, проява на провокатор. Провокаторството на този човек идваше съвсем естествено под маската на една мирова скръб и резигнация. Ем. Станев, ИК III, 132. Следващите няколко дена тя [Росинка] прекара смълчана, със замаяна глава. Бяха я подозрели в предателство, в провокаторство. Д. Ангелов, ЖС, 327.