ПРОВЪЗГЛАСЯ̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от провъзгласявам и от провъзгласявам се; обявяване. У нас се мисли подир възстановлението на конституцията да се приготви населението за провъзгласяването на съединението на Източна Румелия с княжеството. С. Радев, ССБ I, 384. Периодът, който започва с провъзгласяването на Преслав за столица след 921 г., представлява една от най-блестящите страници в нашата културна история. Ст. Михайлов, БС, 70. Провъзгласяване на Франция за република. Провъзгласяване на Брюксел за столица на Европейския съюз.


Източник: Речник на българския език (онлайн)