ПРОВЪРВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; провървя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. провървя̀л, -а, -о, мн. провървѐли, несв., непрех. 1. За устройство, съоръжение, машина и под. — започвам да работя, да се движа, да действам. „Киряне, мари Киряне, / втасуваш, шо ке втасуваш / на Светогорски манастир, / на тоа свети Никола, / дано да запре ветеро, / да провърви гемията.“ Нар. пес., СбНУ XLVIII, 97. Нъ машината била сглобена недотеслено, несъвършено, .., затова и изобретението не провръвяло. Й. Груев, СП (превод), 28. Часовникът ми провървя.
2. За малко дете — започвам да ходя; прохождам. Детето провървя на 11 месеца.
3. Започвам да се развивам успешно, да вървя (в 13 знач.), да се разраствам; потръгвам. — Земята иска работа — обади се един. — Не върви... Ще провърви, но нека всички се впрегнем в помощ но новия ръководител. Кр. Григоров, Н, 116. После се настаних в магазина за дрехи. Пред магазина по-точно, понеже работата ми беше да крещя по минувачите и да привличам клиенти. Облякоха ми нов костюм и ми обясниха какво да правя, но не провървя. Б. Райнов, ДВ, 140. Приживе Иван Пейчев е боготворен и от по-младите си поетически събратя, .., подава за запознанство с пратеника на Политбюро .. обувката си (на пиесата „Ковачи на мълнии“ така и не провървява особено след обяснението на Пейчев: „Не исках да цапам ръцете си с това говно“). ЛФор., 2000, бр. 18 [еа]. И младий адвокат наваляше да ся труди, а между това и работите му най-после полека-лека провървяха напред. Й. Груев, СП (превод), 137. Вижда се, че работата му провървява.
4. Развивам се успешно, благополучно, имам успех; вървя. Подир войната той имаше табанджийница, но работата не провървя, нямаше кожи за щавене. Й. Радичков, СР, 94. Кооперативното стопанство в селото някак не провървя. Кр. Григоров, Н, 109. — Съберем ли се, ще станем сила и работата ще провърви още повече. ВН, 1962, бр. 3253, 4.
5. Остар. Само мн. и З л. ед. Вървя, преминавам през дадено обикн. тясно място един след друг, последователно на върволица; провървявам се. Градът на крак дигнаха / вестците, — и на бой юнаци провървяха / на върволица там, накуп и насаме. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 210. Преди няколко десятини години донесли в Париж един млад чимпанзе и цял град провървял да го гледа. Т. Икономов, ЧПГ, 45. От как се е, мила моя майко ле, зора зазорило, / от тогаз е, мила моя майко ле, войска провървяло. Нар. пес., Христом. ВВ II, 216.
6. Диал. В съчет. с предл. н а, к ъ м. За природно явление, ситуация и под., посочено от същ. след предлога — приближавам се, настъпвам. Поп Смил и поп Витан от Горнята махла, / загледани таме към тънката мъгла, / що се примъкваше полето да обгърне, / се запрепираха дали ще се обърне / времето и дали ще провърви на дъжд. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 181.
ПРОВЪРВЯ̀ВА МИ несв.; провървѝ ми св., непрех. 1. Започва да ми върви; потръгва ми. Дяволски му бе провървяло [на Хари] напоследък. Особено с изложбата, която изненада всички. П. Вежинов, НБК, 322. // С предл. в, с и следв. същ. Започва да ми върви, да имам успех в нещо, в някаква област (означена от съществителното); потръгва ми. — Само с цвеклото не ни провървя! Нападна го хоботникът. Бре с ДДТ го солихме, с какво ли не щеш, всичко излезе напразно... Н. Стефанова, РП, 38. — Здравата удари [градушката]! .. — Да! Не ни провървя тази година с черешите! Ч. Шинов, БС, 22. И в комара не му провървя. Той приключи играта с такава загуба, която не можа да покрие с наличните си пари. В. Геновска, СГ, 78. Провървя ми с тези съдружници. Δ Провървя ми в бизнеса.
2. Имам късмет. Тая нощ не ни провървя. Натъкнахме се на полицейски патрули. Ем. Кожралов, ДП, 114. — Е, не ти провървя! Не можа на стари години да изкараш и ти едно любовно приключение! Д. Калфов, Избр. разк., 189. Във войната не му бе провървяло. Пленен бил на деветия ден от пристигането си на фронта. П. Вежинов, НС, 178.
ПРОВЪРВЯ̀ВАМ СЕ несв.; провървя̀ се св., непрех. Разг. Само мн. и З л. ед. За много хора, животни — минавам непрекъснато през дадено обикн. тясно място, един след друг на върволица или един по един поотделно; извървявам се. До вечерта целият град се провървя край училището. Там беше препълнено с войници. М. Кремен, СС, 25. На селяните трябваше постоянно хляб, цървули, тютюн и други по-насъщни неща и всички в селото се провървяваха в неговата бакалница. Кр. Велков, СБ, 23. Провървяло са беглишко стадо, / след всяко стадо баща и майка, / па със Стояна саде бащица. Нар. пес., СбВСт, 429. Любопитно беше да гледа някой тия деца — равненчета, които се провървяваха утрена, вечер, наредени на върволица да идат от селото си и да си отиват. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 555.