ПРОГЛАСЀНИЕ ср. Остар. Книж. Провъзгласяване; прогласяне, прогласяване, огласяване, проглашаване, проглашение. — Според „Зорница“ на 18 декем. вечерта, след прогласението на някаква си конституция, софтите, .., по 6 през нощта минале по край английското посолство, .., с голямо безчиние викале: .. „Война, война!“. НБ, 1876, бр. 55, 215. И съвремений черковни въпрос .. не е нищо друго освен вариация от тая борба [борбата между славяните и Византия] .. Тоз въпрос, с прогласението на схизмата в 1872 г., се счита за свършен. Св. Миларов, Н, 1882, кн. 2, 114.