ПРОГЛА̀СЯМ, -яш, несв.; проглася̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Провъзгласявам; прогласявам, проглашавам.. Най-после на 5 септември вечерта квартируващите в Пловдив войски арестуваха главния управител и прогласиха Съединението. СбЦГМГ, 235. Тъй просто и сърдечно той прогласи анексията на превзетата вече територия. Й. Йовков, Разк. II, 115. Офицерите даже, които прогласиха революцията, щяха да се разочароват от тоя парламент. БД, 1909, бр. 26, 1. прогласям се, проглася се страд. и възвр.


Източник: Речник на българския език (онлайн)