ПРОГЛЀЖДАМ, -аш, несв.; проглѐдна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Започвам да гледам, да виждам. Най-после момата отвори едното си око, подпухнало от плач .. Другото око и то скоро прогледна и момата сякаш забрави срама и сълзите. Ст. Загорчинов, ДП, 89. Когато се заговаряше за очите му, той всякога трепваше като от неочаквана болка. .. Той не искаше да се лишава от вярата, че ще прогледне. Д. Немиров, Др, 11-12. Отидох откъм другата му ръка. Там беше сляпото му око. Сега един слепец се навеждаше напред като звяр, един слепец проглеждаше. А. Дончев, ВР, 255.
2. Прен. Започвам да разбирам, да осъзнавам нещо скрито, неясно или неизвестно. Как толкова години не можа да прогледне, как овреме не можа да види мръсната лъжа на лицемерните и мързеливи чорбаджии, та им работи като някакъв вол! Г. Караславов, СИ, 126. Е, хората не знаят .. Значи, трябва нещо друго да се измисли, нещо, което да ги накара отведнъж да прогледнат и ахнат в хор: „Че тя била...“. Ат. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 5. Искам да те извадя от твоята бъркотия. Искам да прогледнеш. Д. Талев, ГЧ, 78. Отпосле, като си спомняше дните, които преживя тогава, той си мислеше: .. че всичко е трябвало да стане тъй, както се случи, за да може да прогледне за много неща. П. Константинов, ПИГ, 136-137.
3. Прен. Непрех. Ставам видим, показвам се, надничам някъде или през нещо от време на време или понякога. Старите вековни дървета обграждаха отвред колибата и начумерено и недружелюбно клатеха клонете си. Дето проглеждаше небе и то изглеждаше високо и далечно. Ст. Загорчинов, ДП, 387. През разпаднали стени проглеждаха змии и гущери, бухали се тулеха в разсипани кули, хищни птици пърхаха по сринати килии. Н. Райнов, КЦ, 75. Наште мъки страшни, но свети са: / през мъглите слънце пак проглежда. Ив. Вазов, Съч. V, 193. проглеждам се, прогледам се страд.