ПРОГНЍЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от прогния като прил. 1. За нещо или материала, веществото, от което е изработено нещо — който е станал напълно, изцяло гнил; изгнил, загнил. Дъбова недоволно изгледа широката, немарливо варосана стая, .. Прозорците, с прогнили рамки, гледаха на юг към улицата и цъфналите вейки на акациите допираха стъклата. Х. Русев, ПС, 69. Камшикът опасваше раменете му [на ратая] и откъсваше, .., късче дрипа от прогнилата му риза. А. Гуляшки, МТС, 50. Старият Цоко седеше недалече от огнището и кърпеше прогнилите каиши на конете си. Ст. Дичев, ЗС II, 192.
2. Спец. За органични вещества — в който се е извършил напълно, докрай процес на гниене; загнил, изгнил. Той виждаше със страх неосезаемата земя, .. въздух без въздух, изпълнен с мириси на земя, на прогнила дървесина, на влажна тъкан. ЛВ, 2007, бр. 31 [еа].
3. Прен. Който е много, крайно покварен и е стигнал до пълен морален упадък; загнил, гнил, изгнил, разложен. — Другари, прав е бай Цочо... Щом събаряме междите, нека заличим всичко старо и прогнило. Кр. Григоров, Н, 127. Явно е като ден, че прогнилото царство на османлиите скоро ще да са сгрумоляса от основанието си. НБ, 1876, бр. 12, 6.