ПРОГОВА̀РЯМ, -аш, несв.; прогово̀ря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. 1. Започвам да говоря за първи път, научавам се да говоря. Всички деца от махалата проговарят, само аз, двегодишен, мълча и не обелвам дума. И. Петров, НЛ, 120. Продадоха родното гнездо, гдето е проходил, проговорил. Г. Стаматов, Разк. I, 67. // Усвоявам, придобивам говорни навици на чужд език, диалект. След толкова години учене той успя да проговори на английски. Наместникът отдавна бе проговорил по преспански, а и в църквата понякога пееше на славянски. Д. Талев, ЖС, 218.

2. Прех. Казвам, изричам нещо; изговарям, продумвам. Те седнаха край прозореца и дълго гледаха навън, в меката синя здрачевина и никой не бързаше да проговори. А. Гуляшки, Л, 481. Китките си лист разтварят, / малки моми проговарят: / — Берете ни, малки моми, / кичете си руси глави. Ц. Церковски, Съч. II, 52. — Вуйчо иска да каже, че и тук става дума за взаимното заместване на структурите. Сашо проговаряше за пръв път, откакто бяха влезли в дома на академика. П. Вежинов, НБК, 336. Добър човек, учен човек... Като проговори дума, то мед му закапе из устата. Л. Каравелов, Събр. съч. V, 1985 [еа].

3. Започвам да говоря, след като дълго съм мълчал, като разкривам някаква тайна или изразявам някакво спотаявано, скривано отношение или чувство към някого или нещо (обида, скръб, уважение, страх). — Нищо не знам и затова нищо не мога да ви кажа — повтори Сами. — Не бързай с такива глупави заричания! Много други преди тебе също са се заричали и после са проговаряли. Д. Ангелов, ЖС, 272. Достатъчно беше на Лина да го погледне, за да разбере какво бе станало. Изведнъж почувствува колко голяма, неизмерима беше мъката му, че не може да спортува. Но защо никога не проговаряше за това. В. Райков, ПВ, 24. Изпълвайки сякаш обещанието си от октомври 1869 г. да проговори един ден върху някои тъмни страни от предисторията на дружеството .., Стоянов нахвърли любопитна картинка на разискванията .. от 25 септември 1869 г. М. Арнаудов, БКД, 111. проговарям се, проговоря се страд. от проговарям във 2 знач.


Източник: Речник на българския език (онлайн)