ПРОГУЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прогуля̀я, -я̀еш, мин. св. прогуля̀х, св., прех. Изхарчвам обикн. всичките си пари, цялото си състояние по гуляи и други удоволствия; прахосвам. — Дайте ключа на Золтан да отиде горе за продукти! Оная мръсница Рожи всичко ще прогуляе с немците! — задъхваше се от злоба .. госпожа Оливейра. П. Славински, ПЩ, 313. Задигна от скритите наполеони триста парчета, прогуля ги из Пловдив, губи се известно време и най-после хаджията узна, че станал музикант в някой тракийски полк. Г. Белев, ПЕМ, 66-67. — Сто и петдесет хиляди лева .. Толкова ѝ трябват на тази обесница за зестра, ще ги прогуляе някой непрокопсаник, а ние тук от сутрин до вечер няма да знаем какво е почивка. В. Нешков, Н, 278. Той [Груев] прахосал някакви пари на организацията им, уволнили го, искали да го съдят, но Виктор го спасил; сигурно заедно са прогуляли краденото. Х. Русев, ПЗ, 170. Той прогуляваше всичко спечелено. прогулявам се, прогуляя се страд. Гошовите пари, придобити без труд, лесно се прогуляват.


Източник: Речник на българския език (онлайн)