ПРОГЪРМЯ̀ВАМ, -аш, несв.; прогърмя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. прогърмя̀л, -а, -о, мн. прогърмѐли, св., непрех. 1. Изведнъж, обикн. за кратко, гърмя (в 1, 3 и 4 знач.); изгърмявам. Като луди се хвърлят [войниците] в окопа, трупат се един връз друг — до ухото оглушително прогърмяват пушки. М. Кремен, Б, 73. Вървели що вървели, не щеш ли настигнало ги лошо време. Извила се буря, гръм прогърмял, ливнал дъжд. Хр. Пелитев, АЧ, 41. През нощта пропълзяхме бърже напред, изкачихме се на хребета, прогърмяха няколко изстрела и сетне всичко затихна. Вл. Мусаков, СбЗР, 402.
2. За звук, шум, музика, глас — започвам да звуча силно; загърмявам, заехтявам. В тоя миг някъде далече на пристанището прогърмя басово сирената на пътническото параходче. П. Вежинов, ДБ, 15. Пиронев даде знак и малкият хор запя „Тих бял Дунав се вълнува“. .. Бойката, жизнерадостна мелодия прогърмя с нова сила над задрямалите дворове. Г. Караславов, ОХ II, 660.
3. Обикн. с предл. п о, н а д, к р а й. За превозно средство, машина и др. — издавам силен, оглушителен шум, гърмя, трещя като се движа; изгърмявам, изтрещявам. Сънливо и тихо пееха щурци, някъде по-далеч се чуваше да лае куче или прогърмяваше каруца. Й. Йовков, ЧКГ, 246. Колелата прогърмяха по каменния мост, после намалиха ход и се заизкачваха по зеления хълм отвъд града. Ст. Сивриев, ПВ, 148. Един мотоциклет прогърмя по улиците насреща му, като го ослепи с фара си. П. Льочев, ПБП, 42. Често влакът прогърмява над грамадни мостове: минаваме Нил или някой от безбройните ръкави на неговата широка делта. Стр. Кринчев, СбЗР, 381. Бързият влак прогърмя по моста, преди това дрезгавата му сирена измуча късо. ЛФ, 1977, бр. 1, 4. Току виж, че за беда, / .. / прогърми край теб файтон / с някой нов и тлъст барон. Хр. Смирненски, Съч. II, 107.
4. Прен. Прех. и непрех. Казвам, изричам нещо с висок, силен глас, гръмогласно; изгърмявам, изехтявам. Цоко потри ръце и прогърмя с басовия си глас: — Аха, навреме! Ще завардим пътя и ще го хванем жив! П. Стъпов, ЖСН, 247. Когато слънцето се вдигна над покривите, гласът на директора на гимназията Катин прогърмя по високоговорителя в клоните на бряста. Д. Вълев, З, 195.
5. Прен. Прех. Известявам, съобщавам нещо много важно, обикн. публично (чрез свои изказвания или писмено), което получава много силен отзвук в обществото; прогласявам, провъзгласявам. Ще се роди огненият бунтовник .. — Спасителят, който ще прогърми: „Ще разруша този Храм и в три дни ще издигна нов!“. Хр. Смирненски, Съч. III, 175. Анархическите органи прогърмяха нова филипика против варварщината на руския цар и възнесоха Гороломовото самоотвержение до небесата. Ив. Вазов, Съч. ХI, 153. — Аз имам приятели и по другите царства — банкери, фабриканти и всякакви. Ще прогърмите наляво и надясно: Трябва да въоръжим по-добре войската. .. Ще направите заеми от моите приятели. Ц. Церковски, Съч. III, 279. Г-н Страшимиров се надява, че „ден по-рано или по-късно сполучливо ще прогърмим“ .. „благата вест за всесветската сиромашия, ще развеем червеното знаме на социалдемокрацията“. Г. Бакалов, Избр. пр, 321.
6. Прен. За човек, за името, за дейност на човек — получавам много голяма известност, популярност, силен отзвук в обществото. Името на Ян Бибиян прогърмя по цялата Земя. Елин Пелин, ЯБЛ, 34. — Към Хаинбоаз! Името на този забравен проход през Средна Стара планина прогърмя в цяла България. Г. Караславов, ПМ, 9. Никой не подозираше тогава, че след две — три години тя ще печата .. съвсем нови за българската поезия стихотворения .. и че след още две-три години това име ще прогърми тържествено из страната, преобразено вече в Елисавета Багряна. К. Константинов, ППГ, 325. // За някакво събитие, факт, обикн. който се оценява положително — получавам всеобщо одобрение, възхищение; проехтявам. Радостното събитие прогърмя бързо и нашироко и всички умове бяха заети с него. Х. Русев, ПС, 250. Канарите и усоите балкански щяха да екнат от подвизите им и славата им щеше да прогърми далече. К. Величков, ПССъч. I, 37-38.
7. Само безл. прогърмява, прогърми. Внезапно, изведнъж и за кратко време или от време на време, на интервали се разнася гръм; гърми, прогърмява се. Случи се, че тъкмо тогава зад планината се беше повдигнал тъмен облак, светкаше се и прогърмяваше. Й. Йовков, СЛ, 106-107. Заоблачава се. Скоро след пладне малките облачета бързо стават големи и тъмни. Ненадейно прогърмява. Геогр. V кл, 64. Прогърмява — пак ще има буря. прогърмявам се, прогърмя се страд.
ПРОГЪРМЯ̀ВА СЕ несв.; прогърми се св., безл. Прогърмява. От време на време се прогърмява и в далечината блясва светкавица.