ПРОДАВА̀Ч м. 1. Човек, който професионално се занимава обикн. на пазара или в магазин с продажба. От паважа на улицата се повдигаше глъчта на продавачите и шумът на колите и автомобилите. Кр. Велков, СБ, 10. Вътре продавачите се разправяха с много купувачи, а на касата седеше доста пълен възрастен мъж — види се, господарят на магазина. Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 36. Евстати влезе в магазина и припряно заразглежда лавиците. — Шалче! — викна той на продавача. — Най-хубавото! А. Гуляшки, МТС, 281. Продавач на сергия.
2. Човек, който продава нещо, обикн. което е негова собственост, което му принадлежи или е създал, изработил. Еньо купуваше една голяма нива в най-хубавото място на селското землище. Продавачът дълго се бори. Елин Пелин, Съч. III, 130.