ПРОДА̀ЖНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. 1. Качество, манталитет, склонност на някого да бъде продажник, предател, подлец; предателство, подлост. С особен гняв Вазов се нахвърляше срещу папството, отбелязвайки продажничеството във върховете на Римокатолическата църква. РД, 1950, бр. 186, 3. И тук се коренят и корупцията, продажничеството, явленията на безгръбначие и хищничество на полуинтелигенцията. Ив. Дичев, ОПКИ [еа].
2. Действие, постъпка на продажник; предателство. Както по същество и за повечето политици — нещо като смокинов лист за прикриване на тяхното продажничество и хищническо разоряване на страната. С, 2004, бр. 4212 [еа]. Затова тя се поддаде на прагматичната стихия на дребни и дребнави лични интересчета в името на оцеляването, на приспособяване или открито продажничество. Г. Андреев, БИМ [еа].