ПРОДИКТУ̀ВАМ, -аш, св., прех. Диктувам нещо изцяло, докрай. Но освен това писмо генералният директор продиктува до клоновете и второ, което носеше надпис „лично поверително“. Д. Димов, Т, 256. Телеграфът ще протрака процентовия показател в министерството, неговият [на Евстати] заместник ще .. продиктува късичък доклад на машинописката. А. Гуляшки, МТС, 142-143. По препоръка на Олга Кирчева Димов направи допълнително някои изменения, които продиктувал по телефона от Владая на Константинов. Ив. Димов, АИДЖ, 182. Той написа заглавието и пак ме погледна. Аз му продиктувах първите изречения от новата си повест. Ст. Даскалов, ЕС, 128. Стамболов продиктува клетвата: Заклевам се в честта и в името на бога, че аз в това дело ще ви поддържам с дружината си до крайност. С. Радев, ССБ II, 71. продиктувам се страд. Разбира се, младият поет не е прибягнал случайно към тази жанрова форма. Тя се е продиктувала от творческите задачи, които си е поставил. С, 1952, кн. 2, 175.